Петър Думанов през 1933-а: Омразата, озлоблението, отчаянието, тъмните инстинкти кръстосват мечовете си на общественото поле
Следвайте " Гласове " в
Една публикация, написана при започване на 1933 година с създател Петър Думанов – правист, публицист, депутат в XXV Общински народен съвет. Паралелите с днешната картина в страната, морала и духовността, или по-скоро неналичието на такива, са неизбежни...
Положението на народа и страната е в действителност обезпокоително. Бързо, стремително, прогресивно общо национално обедняване - духовно и материално, е заляло всичко по нашата изстрадала земя. Една свирепа политическа и духовна реакция вилнее необуздавана и необезпокоявана от никого. Пълна социална анархия и нравствено разтление - ето днешната ера, ера на публичен крах и безвластие, на морално разлагане!
Народните маси, излъгани в своите очаквания, без възторг и религия в бъдещето, не престават като ослепени да се лутат в страшна мрачевина. От предишното се издигнаха приятелски могили, които стоят зинали и смущават националната съвест...
И партии, и водачи, цялата българска политиканстваща интелигенция е абдикирала от своя публичен и национален пост. Тази интелигенция в съпротива несметно и безконтролно хвърляше лозунгите на човещината и свободата, заграбила обаче политическата власт в ръцете си - ние я виждаме нападателна и дива към личния си народ - през днешния ден тя гради единствено своето персонално бъдеще и благополучие, обезпечавайки своето материално положение, надалеч от националните потребности и премеждия.
В този висш и драматичен миг за българския народ тази интелигенция се лута и суети, без път, без воля, без сила и небосвод за битка и национално водачество! Как е излъган и токсичен българският народ, по какъв начин е отчаян от своите политически и духовни " водачи "! Душата на българина е отровена, смутена, заключена, тя е в безредна мрачевина. Само омразата, озлоблението, отчаянието, тъмните инстинкти кръстосват мечовете си на публичното поле. Черна и безпределна злоба подтиска националната душа. Апатията и безверието към всичко, преломили светлите крила на предходния нравствен и веществен порив, в този момент безсърдечно раздират положителното национално сърце - помрачено е красивото в живота. Палачите на това духовно проваляне, на това материално опустошение, играят юдинско хоро над националната съвест! А честният и работлив български народ, уединен в своите премеждия, продължава с тъпа усмивка да гледа трагикомедията, която му се разиграва от ред години насам - погнусен и потресен от всичко, което става за негова сметка.
Министър-председателят по това време Никола Мушанов (в средата) с кралица Йоанна, Александър Малинов (вдясно) и Йордан Качаков (министър на правораздаването и основен прокурор), 1933-34 година
Днешната ера е ера на опустошение и строеж. Старият свят умира и си отива с всичките свои провинения и пороци. Само че този развой става с доста огромни национални премеждия и публични гърчения и спазми. Нещо ново се демонстрира - виждат се към този момент първите проблясъци! За едни е светлина, за други мрачевина!
Нашият народ стои разпънат на кръст, без водачество. Къде е интелигенцията, борческата народническа интелигенция, публичните будители, националните водачи, смелите държавници, които да изведат своя народ от този яростен призрачен сън на несъгласия, подозрения, безчовечен премеждия и да начертаят новите пътища, да основат новите форми, да поведат лютата битка против тъмното, жестокото, алчното, загнездено в сърцата на ония, които не познават друга максима с изключение на тая: " Всичко за мен, след мен и потоп! ".
Трябва от всички страни всички дейци да подемат възхода на националното възобновление и духовно избавление. Човекът не трябва повече да бъде унижаван, оскърбяван, лъган, подтискан, грабен и тероризиран!
Време е към този момент да изгреят лъчите на светлината, истината и правдата.
Петър Думанов, в. " Литературен глас ", януари 1933 година
Една публикация, написана при започване на 1933 година с създател Петър Думанов – правист, публицист, депутат в XXV Общински народен съвет. Паралелите с днешната картина в страната, морала и духовността, или по-скоро неналичието на такива, са неизбежни...
Положението на народа и страната е в действителност обезпокоително. Бързо, стремително, прогресивно общо национално обедняване - духовно и материално, е заляло всичко по нашата изстрадала земя. Една свирепа политическа и духовна реакция вилнее необуздавана и необезпокоявана от никого. Пълна социална анархия и нравствено разтление - ето днешната ера, ера на публичен крах и безвластие, на морално разлагане!
Народните маси, излъгани в своите очаквания, без възторг и религия в бъдещето, не престават като ослепени да се лутат в страшна мрачевина. От предишното се издигнаха приятелски могили, които стоят зинали и смущават националната съвест...
И партии, и водачи, цялата българска политиканстваща интелигенция е абдикирала от своя публичен и национален пост. Тази интелигенция в съпротива несметно и безконтролно хвърляше лозунгите на човещината и свободата, заграбила обаче политическата власт в ръцете си - ние я виждаме нападателна и дива към личния си народ - през днешния ден тя гради единствено своето персонално бъдеще и благополучие, обезпечавайки своето материално положение, надалеч от националните потребности и премеждия.
В този висш и драматичен миг за българския народ тази интелигенция се лута и суети, без път, без воля, без сила и небосвод за битка и национално водачество! Как е излъган и токсичен българският народ, по какъв начин е отчаян от своите политически и духовни " водачи "! Душата на българина е отровена, смутена, заключена, тя е в безредна мрачевина. Само омразата, озлоблението, отчаянието, тъмните инстинкти кръстосват мечовете си на публичното поле. Черна и безпределна злоба подтиска националната душа. Апатията и безверието към всичко, преломили светлите крила на предходния нравствен и веществен порив, в този момент безсърдечно раздират положителното национално сърце - помрачено е красивото в живота. Палачите на това духовно проваляне, на това материално опустошение, играят юдинско хоро над националната съвест! А честният и работлив български народ, уединен в своите премеждия, продължава с тъпа усмивка да гледа трагикомедията, която му се разиграва от ред години насам - погнусен и потресен от всичко, което става за негова сметка.
Министър-председателят по това време Никола Мушанов (в средата) с кралица Йоанна, Александър Малинов (вдясно) и Йордан Качаков (министър на правораздаването и основен прокурор), 1933-34 година
Днешната ера е ера на опустошение и строеж. Старият свят умира и си отива с всичките свои провинения и пороци. Само че този развой става с доста огромни национални премеждия и публични гърчения и спазми. Нещо ново се демонстрира - виждат се към този момент първите проблясъци! За едни е светлина, за други мрачевина!
Нашият народ стои разпънат на кръст, без водачество. Къде е интелигенцията, борческата народническа интелигенция, публичните будители, националните водачи, смелите държавници, които да изведат своя народ от този яростен призрачен сън на несъгласия, подозрения, безчовечен премеждия и да начертаят новите пътища, да основат новите форми, да поведат лютата битка против тъмното, жестокото, алчното, загнездено в сърцата на ония, които не познават друга максима с изключение на тая: " Всичко за мен, след мен и потоп! ".
Трябва от всички страни всички дейци да подемат възхода на националното възобновление и духовно избавление. Човекът не трябва повече да бъде унижаван, оскърбяван, лъган, подтискан, грабен и тероризиран!
Време е към този момент да изгреят лъчите на светлината, истината и правдата.
Петър Думанов, в. " Литературен глас ", януари 1933 година
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ